Честита Баба Марта

1 03 2010

Баба Марта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Мартенички

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец „март„. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Съдържание

[скриване]

//

Приказки за Баба Марта

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – ъъэче са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестта) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Празници на Баба Марта

На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.

Пърлене на Баба Марта

Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

1 март

Обичаят за вързване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

История на обичая

Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.

Осъвременената традиция на 1 март

Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.

На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.

Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски.

Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.

9 март (Младенци, Св. Четирисе)

И този празник е свързан с пролетното събуждане и почистване. На 9 Март се прибира червената тъкан, която е била изнесена навън „за да се засмее Баба Марта“. Пали се огън и се прескача, или се обикаля три пъти къщата със запален парцал. Гонят се змии и гущери като се дрънка с метални предмети. Съществува вярване, че на този ден Господ удря 40 сопи по земята и събужда змиите и гущерите, които ще излязат на Благовец.

В християнския календар на 9 март (стар стил 22 март – първа пролет) се отбелязва паметта на 40-те воини мъченици от Севастия). В народната ритуална практика са известни различни обичаи, свързани с числото 40. Свиват се 40 сарми, пият се 40 глътки вино, засаждат се 40 гнезда с картофи, изшиват се 40 конеца и др. В Западна България момите плетат мостчета от 40 пръчки по вадите, връзват ги с червени конци и гадаят по сънуваното през нощта кой ще е техният избраник (който ги преведе през моста).

Празникът е посветен и на воловете, заради вярването, че на този ден те свалят 40-те пояса, с които са опасани, и поради което не са били впрягани.

25 март (Благовец)

В народната традиция празникът е свързан с поверия и практики относно змиите, кукувиците и мечките, за които се вярва че пристигат или се събуждат и излизат точно на този ден. Баба Марта е тяхна господарка.

В Северна България се извършват обреди, почитащи змията-стопанин на дома – оставя ѝ се храна на прага на къщата. Главата на змия, убита на Благовец се смята за лековита.

В цяла България са известни ритуали за гонене на змиите и гущерите. Помитат се дворовете, и сметта се запалва. Децата прескачат огньовете за здраве. На някои места се обикаля къщата със запален парцал. Жените и децата дрънкат с маши и ръжени по големи метални съдове, и произнасят магически формули от рода на „Бягайте змии и гущери, Благовец ще ви затисне (Благовец ви гони)!“

Смята се, че на Благовец идват прелетните птици. Специално се очаква кукане на куковица, като по броя на кукането се гадае за продължителността на живота. Хората се стараят да носят със себе си пари и хляб, за да бъдат сити и имотни, ако ги закука куковица. С кукането на куковицата се вярва, че идват и самодивите. Младите моми не излизат рано сутрин, за да не срещнат самодива.

Комерсиализация

През последните няколко години се наблюдава тенденция към комерсиализация на празника. От средата на февруари започва масова продажба на мартеници на оживени публични места, особено интензивна в големите градове. Традицията на ръчно изплитане на мартеници се измества от изнесено произвдство в Китай, от което се възползват повечето търговци с цел реализиране на по-високи печалби, тъй като произведените в Китай мартеници са до няколко пъти по-евтини от останалите на пазара. Сред богатото разнообразие на видиве мартеници се забеляват и такива с образите на известни поп-фолк изпълнители, а дори и с лика на популярния политик Бойко Борисов.

Литература

Българска народна митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. Изд. гр. 7М+Логис, София, 1994.

-dark wolf & -cheetah 😉


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: