ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ

3 03 2010

Освобождение на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

С термина Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяване независимостта на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878) (наричана в България Освободителна). Възстановяването на българската държавност е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор, и е потвърдено и затвърдено и от окончателния акт под формата на международен договор (Берлински договор) на непосредствено последвалия този прелиминарен мирен договор геополитически форумБерлинския конгрес.

Прекъсване на българското държавно и културно развитие

В периода от средата на 14 век до средата на 15 век (превземането на Константинопол, предшествано от загубата на християнските сили в битката при Варна) българските земи са завоювани от османските турци и включени в системата на нова Евразийска империя простираща с в европейския югоизтокОсманската империя. Тази империя се явява инородна и иноверна спрямо българските народностни традиции – предходните две български държави на полуострова (Първото и Второто българско царство) са християнски държави, като преобладаващото българско население в тях е християнско, а културните народни традиции са изцяло християнски и свързани с християнската и европейската цивилизация. По този начин е прекъснато народностното развитие посредством неговата държава с изконните му традиции. Предходното византийско владичество в българската история също в определен смисъл прекъсва българските държавни традиции, но запазва принадлежността на българите към голямото и общоевропейско християнско семейство.

Османско владичество

Периодът на владение на българските земи от Османската империя традиционно се означава в българската историография от Освобождението насам като турско или по-точно османско робство. Терминът е възрожденски и отразява крайния стремеж у българския народ към възвръщане независимостта на българската държавна традиция с възможността във всичките ѝ измерения за самостойно и неограничено национално българско политическо развитие.

Този период продължава за българската държавност близо пет века в различни вариации, в зависимост от това за коя част от българското землище се отнася.

Стремеж и борба за възстановяване на политическата самостоятелност

История славянобългарская

Стремежът към възстановяване на българската държавност не престава и не прекъсва през целия период на османско владичество. Споменът за насилствено отнетата държавност и прекъснатия самостоен политически живот е отразен в политико-географските карти на българските земи в периода 1419 век.

Първият сериозен опит за възстановяване на българската държавна традиция е организиран в Търново (Първо търновско въстание) като следствие от първата сериозна османска загуба в борбата с християнския свят – битката при Лепанто. Опитът е съгласуван с Австрийските Хабсбурги, които са във война с Османската империя. Вторият сериозен опит също избухва в старопрестолната българска столица (Второ търновско въстание) и заедно с избухналите по същото време въстания в западните български земи отразява настъплението на австрийските войски на Балканите след окончателния неуспех на османците в обсадата на Виена по време на т.нар. Голяма турска война.

След Карловецкия мирен договор и последвалия го Константинополски мирен договор (1700), основни европейски християнски велики сили действащи в европейския югоизток стават Свещената Римска империя и Руското царство. Избуяването на Източния въпрос и възникването на „болния човек“ за Европа поставя дотогавашната относително стабилна Османска империя в нова светлина. Правата на християните за заемане на държавни и други постове са ограничени, като са ликвидирани и последните народни институции подържащи колективната българска паметОхридската архиепископия и Ипекската патриаршия. Мнозина българи се изселват към военната граница в Банат заедно с други християни по време на т.нар. Голямо сръбско преселение – виж Банатски българи. По това време Паисий Хилендарски пише История славянобългарская, труд без особена историческа и научна стойност, но с огромно значение с оглед съхраняване и възбуждане на колективната народностна и национална памет.

През 18 век се затвърждава започналия в края на предходното столетие процес към траен упадък на Османската империя въпреки някои частични, но конюктурни успехи във военните действия с християнските ѝ съседни империи. Белградския пашалък преминава за период от 2 десетилетия под австрийско управление. Бойните действия в Руско-турските войни трайно наближават Балканите, като договора от Кючук Кайнарджа дава право за закрила от страна на Русия на османските поданици православни християни, т.е. за намеса във вътрешните дела на Високата порта.

Началото на 19 век заварва османската държава във вътрешна криза, която без Наполеоновите войни неминуемо би намерила своето бързо разрешение. Независимо от нахлуването на Наполеон в Русия, османското наследство е неспасяемо. Ратифицирането на Букурещки мирен договор предхожда само с един ден нахлуването на Наполеон. Наполеоновите войни единствено само забавят започналия процес на разпределяне на османското наследство между европейските велики сили. Русия излиза като главен победител във войните и като такъв фаворизира Източния въпрос в своя полза. Предизвикана е Акерманската конвенция, ревизирана от Одринския мирен договор. Концепцията на Руската империя за решаване на Източния въпрос през първата половина на 19 век не предвижда възстановяване на българската политическа независимост, като даже Русия се изявява през 30-те години на века като крепител на Pax Ottomana (по време на бунта на Али паша в Египет срещу централната власт). През този период е възвърнато самостоятелното политическо развитие на съседните християнски и православни на българите народи – сърби и гърци. Българите активно участват в националносвободителните борби на съседните им единоверни народи. Руската политика към българите през този период, гледа на тях като на подходящи поданици за заселване и обработване на Новорусийската степ – виж Бесарабски българи.

Завръзка

Имперската външна политика на император Николай I по Източния въпрос претърпява фиаско със загубата в Кримската война. Руската дипломация също се проваля не успявайки да предотврати сформирането на силна антируска коалиция в конфликта, срещу която Русия се оказва сама и изолирана. Това обстоятелство в съчетание с накърнения имперски престиж с подписания унизителен Парижки мирен договор, поставя страната и пред сериозни вътрешни изпитания, налага коренно преосмисляне на философията на имперската външна и вътрешна политика. Краят на войната съвпада със смъртта на Николай I, който е наследен от сина си Александър II.

Голямата игра

Церемонията по възкачването на Александър II на трона

Възцаряването на Александър II, наричан с пълно право Цар Освободител, го изправя пред сериозни външни и вътрешнополитически предизвикателства, с които новия млад цар и император задължително трябва да се справи и да ги преодолее с цел да реабилитира накърнения престиж на водещата световна сила. С тази си основна задача на управлението, едноименния племеник на победителя на Наполеон Александър I, носещ и името на бележития пълководец № 1 на античносттаАлександър Македонски, се справя блестящо.

Още в началото на царуването си Александър II подсказва, че ще следва концептуално изцяло нов курс във външната си политика. За целта още през 60-те години на 19 век Русия оказва дискретна подръжка за обединението на Германия и Италия. Обединителят на Германия Ото фон Бисмарк надделява в спора с Австрийската империя за германското наследство – виж Австро-пруска война (1866). Джузепе Гарибалди довършва процеса на обединение на Италия като през 1870 Папската държава е ликвидирана и Рим е прогласен за столица на страната, като по този начин един от участниците в антируската коалиция от Кримската война – Сардинското кралство, е неутрализиран. Руския допуск за Френско-пруската война вади от играта и последния учасник в антируската коалиция в подкрепа на Османската империя от Кримската война – Франция. Междувременно Австрийската империя която е страна по Парижкия мир се превръща в дуалистична монархияАвстро-Унгария.

През 60-те и 70-те години на 19 век руската дипломация успява да прекрои политическата карта на Стария континент, като по този начин разрушава дипломатическия блок формирал антируската коалиция по време на Кримската война, което отваря пътя на Русия към успешното решаване на Източния въпрос и възвръщане на ролята ѝ на „първа цигулка“ в световния концерт на великите сили отпреди Кримската война.

Дипломатическа подготовка на атаката

През 70-те години на 19 век българското национално-освободително движение навлиза в решителната си и заключителна фаза. В Букурещ и формиран Български революционен централен комитет, който оглавен от Васил Левски разгръща трескава дейност по подготовката на въстание в българските земи срещу османската власт.

В навечерието

Военния конфликт

Развръзка

Възстановяване на Българската държава

Новосъздаденото Княжество България е зависима от Османската империя автономна държава, номинално васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с широка автономия, включително собствен парламент, правителство и въоръжени сили. Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, като България получава официално политическата си независимост едва през 1908 г.

Празник

Освобождението на България се чества в България, като национален празник, на 3 март всяка година. Това е датата, на която се подписва Санстефанският мирен договор.

Свищов е първият освободен град на България (27 юни 1877 г.). На празника всяка година младежи преплуват по река Дунав до съседна Румъния в памет на Освобождението на България.

~wolfquestbg team~


Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: